VIZAR са европейски награди за българска архитектура, учредени с подкрепата на Европейския Културен Парламент.

VIZAR e изложба-конкурс за проекти и реализации на български архитекти работещи в цял свят. VIZAR - "визии за архитектура", "визии за изкуство", "визи" за архитектура.

Проектите се излагат в салоните на Националната Художествена Галерия в София.

Международно жури от авторитетни архитекти, културолози и хора на изкуството оценяват творбите и награждават на специална церемония лауреатите на VIZAR.

VIZAR се стреми да разгледа и оцени качествата на съвременната българска архитектура през призмата на Европейското Културно Пространство и има за цел да постави в светлината на прожекторите творчеството на българските архитекти, работещи не само в България, но и по света - Франция, Германия, Англия, САЩ, Израел, ЮАР и др.

VIZAR се стреми да поставя на вниманието на обществото чрез конкурсите си върху значими теми: „ Вторичен градски център – София“ , "Алтернативната архитектура", "Първият небостъргач", и др.

Европейските награди за българска архитектура VIZAR имат за цел:

  • Да създадат органична връзка между изкуствата и архитектурата.
  • Да отличават надарени млади таланти в областта на архитектурата, културата и изкуствата.
  • Да създадат висше международно училище за изкуства, култура и архитектура, осъществяващо програми за докторанти и други специализирани следдипломни квалификации.
  • Да създадат музей за съвременна архитектура и изкуство.

 

Началото на фондация VIZAR е поставено през 2003та от проф. дан арх. Бойко Кадинов, проф. Ивайло Знепопски и доц. Георги Лозанов.



проф. дн. Ивайло Знеполски

Екс-министър на културата.

Директор на Дома на науките за човека и обществото.
Ръководител на научния форум "Софийски диалози".



проф. дан арх. Бойко Кадинов

Следва архитектура в Париж (BEAUX ARTS - UP1) и София (Университет по архитектура, строителство и геодезия).

Изложби, проекти и лекции в Лондон, Женева, Париж, Рим, Стокхолм, Тулуза, Брюксел, Москва, Лисабон, Барселона и др.

Член на Камарата на архитектите във Франция. Основател на Архитектурна агенция „Братя Кадинови“.

Професор, Доктор на Архитектурните науки и ръководител катедра „Обществени сгради“ при Архитектурния факултет на УАСГ – София.

Автор на книгите „Десет архитектурни заповеди“, „Трансгресии в архитектурата“, „Обществени сгради“, „Архитектура и медии“ и “Архитектурни скуларии”.

Независим експерт – Награди на Европейския съюз за съвременна архитектура „Mies van der Rohe”.

Вицепрезидент на COBATY 11 – Женева.

Председател на фондация VIZAR – Европейски награди за българска архитектура.

Член на Европейския културен парламент.



доц. Георги Лозанов

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в семейство на архитекти.
Той е медиен експерт, публицист и художествен критик, доцент в СУ „Климент Охридски”, където чете лекции по Теория на културата, Медийна публичност, Текст и визия и Пресфотография. Той e заместник-главен редактор на вестник „Култура” и водещ на коментарното предаване „Необичайните заподозрени” в телевизия „България Он Еър”.
Бил е ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация, член и дългогодишен председател на националния медиен регулатор (първо НСРТ, после СЕМ), председател на Управителния съвет на Българска медийна коалиция, основател и управител на фондация „Медийна демокрация”, председател на Съвета на настоятелите на Център за изкуства „Сорос”, главен редактор на списание „Егоист”.
Автор е на книгите „Какъвто трябваше да бъда” (2010), „Пластики и прочити” (2010), „Мое дясно” (2011), „Емил Стойчев” (2015), „Павел Койчев” (2016), както и съставител и автор на сборниците „Медии и митове” (2000), „Медии и преход” (2000), „Вестникът” (2001), „Лидерът” (2002), „bTV: новата визия” (2008), „Бежанци и медии” (2009), „Медиите и политиката” (2001), „Неосъществена раздяла” (2013), „BG рекламата” (2014) и др.
Под неговото перо са излязли стотици научни статии и монографии и хиляди журналистически и критически материали. Сценарист е на едноименния филм за „Малкият принц” на Екзюпери (2009), както и на пълнометражния документален филм за политическия преход в страната „И България е една голяма грешка” (2014).